Επίκληση..

"О господи, не слушай,
не слушай, силни боже,
какво мълви устата
през тоя страшен миг!
У моя плач безумен
всевластна орис сложи
слова и вопли тъмни
на робски, чужд език!
О господи, не слушай —
и аз ще занемея,
безгласни мойте устни
молитва ще шептят;
в душата не поглеждай,
там паст бездънна зее
и горестни сълзи
на цял народ кипят!
О господи, не слушай
вика на греховете,
а чуй, през дни на гибел,
как плаче брат за брат,
изтръгвай от сърцата
на ужас плодовете,
че всичко ще тръпне
пред твоя гневен млат.
О господи, смили се
над майката, която
пред гроба на чедата
изкупва нечий грях,
изслушай в милостта си
страданието свято,
горяло с толкоз вяра
в благовеен страх!
Към твоя горд избранник
възпри усмивка блага,
към твоя раб, що ничком
вопие благовест!
Пустиня жадна, тъмна,
очаква лъч и влага!
Прости, спаси всесилни,
сина си най-злочести.
О господи, предсещам,
че този миг велик е,
окото ти всемъдро
над мене кротко бди;
сложи в душа избрана
словата огнелики,
сина си беззаветен,
към кръстта изведи!"